За Феите и хората :)

Малката фейчка кацна на най-високото листо на Дървото на Светлините и се загледа в бавно отиващият си залез. Когато се мръкна гората се озари от светлината на хилядите малки фейчки които живееха в магическата гора.

Малката фейчка си седеше на листото самичка и мислеше. Тя обичаше да ходи там когато беше самотна или тъжна. Или просто искаше да остане сама. Беше просто малка фейчка, не би трябвало да я тревожат толкова големи неща.

Тя просто не можеше да разбере другите феи и на моменти живота й беше много сложен. Беше дошло време да се местят в друга част на гората, като ритуал от живота им. Но изглежда тя беше единствената която не искаше да се мести. Мразеше това! Харесваше живота си, малката си къщичка и листото, което беше неин приятел в трудни моменти. Всички останали явно бяха готови да продължат напред и да се устроят отначало. Точно това не разбераше тя. Те не искаха да останат с нея. А ако не заминеше с тях щеше да остане сама, а това я ужасяваше. Но как? Как да напусне Дървото но Светлинките, то беше нейния дом. Знаеше, че на новото място ще има много нови и интересни неща, но това не беше достатъчно. Тя все още не разбираше защо? Не виждаше смисъл в това. Тогава докато си стоеше там самичка, загледана в нищото, при нея дойде една от най-мъдрите фей. Дъщерята на царицата майка. Тя също обичаше да идва на това листо и затова знаеше че може да намери тук фейчката.

Тя знаеше точно как с чувства фейчката, защото тя самата се бе отказала от не един дом. И когато тя попита какво има, на един дъх фейчката изля мъката си пред старейшината. Тогава мъдрата фея избърса мъничките сълзите на феята и й обяни, че фейте всъщност не обичат да се местят, те обожават всеки един дом, но това е живота един огромен и постоянен водовъртеж и когато те завърти не знаеш къде ще те пусне. Просто трябва да си достатъчно силен за да приемеш промените и да покажеш на живота, че именно ти си по-силният противник и че усмивката на лицето ти прави живота ти много по-лесен. За това малката фея се усмихнала и макар да се страхувала от нейзвестното тя се хвърлила с главата надолу във водовъртежа на живота.

В тази история малката фейчка е олицетворение на всеки един човек който не е засмукан от лудницата наречена живот. Дървото на светлините е мястото където се чувстваме сигурни, нашият дом! А стареишината е чисто и просто гласа на здравия разум, намерете вашия вътре във вас. Good Luck! :P Бъдете силни хора, преборете живота.